Wednesday

Ирония

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя... Мечтаеш си някой да напише нещо подобно и за теб. Чудиш се какво ли е някой да те обича безусловно и безкористно. Мислиш си колко хубаво би било. После наистина срещаш този някой и разбираш, че всъщност не е кой знае какво, обръщаш му гръб и се свиваш в ъгъла, където тихо си мечтаеш за нещо друго...
Тъжно, нали?