Налудничав

Металната врата не е пречка за шумовете от стълбището. Ако оставя вътрешните врати отворени, мога да чувам всичко навън. Понякога чувам как асансьорът се движи и после спира на моя етаж. Чувам как вратата се отваря с метално скърцане на пружините и после леко се блъска при затварянето, сякаш нечия слаба ръка не е успяла да удържи тежеста й. После чувам стъпки. Само няколко, приближаващи се към моята врата. Там спират и за няколко секунди настъпва тишина. Сякаш някой се двоуми дали да натисне звънеца. През тези няколко секунди аз притаявам дъх и - колкото и налудничаво да ти звучи - си мисля: "Може би си ти? Може би идваш за мен?"