Оставен без думи

Сядаш пред клавиатурата защото трябва и защото си решил този път наистина да напишеш това писмо. Нямаш представа как да започнеш. Започваш някак, но не знаеш с какво да продължиш. Не си сигурен какво точно искаш да кажеш нито как е правилно да го кажеш. С мъка намираш най-подходящите думи, все ти се струва, че си твърде двусмислен, страхуваш се, че няма да бъдеш разбран правилно. Накрая прочиташ всичко и си изумен колко кухо звучи, триеш и почваш на ново.

Как да напишеш писмо, когато единственото, което ти идва на ум е „обичам те”? А тъкмо това е толкова...неподходящо.