Казваше, че не си като другите. Харесваше младежката си дързост, вечното си любопитство към всичко ново, безкрайното изумление от живота, своята непримиримост и желанието си да променяш света. Кълнеше се, че никога няма да им позволиш да умрат. Недоумяваше как е възможно човек да допусне да стане скучен и вътрешно ненавиждаше подобни хора. Ентусиазмът ти беше толкова заразен, че всички ти вярваха.
Но сега спря да пишеш.
Знам, че имаш много работа и никакво време, а и музата ти напоследък хич я няма. Понякога се случва отново да те засърбят пръстите, да седнеш пред белия екран с ръце на клавиатурата и да имаш толкова много неща, които искаш да напишеш. Но умората не ти позволява, не можеш да се съсредоточиш, думите ти бягат и след няколко мига се отказваш, проверяваш фейсбук за последно и угасяш компютъра. Пък и вече сякаш няма нужда, няма полза, няма нищо.
Има ли значение, че ми липсваш?
Дори някъде дълбоко в теб наистина все още да е живо старото ти аз, каква от това, щом никога не излиза наяве? В моите очи ти стана съвсем като другите. Сега разбираш ли, че не беше правилно да ги ненавиждаш? Оправдаваш се, че се случва с всички... Но тъкмо в това е цялата трагедия.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Сигурно е свързано с осъзнаването на някои факти. Като например, че колкото и желание да имаш, разбираш, че си никой и не можеш да промениш света.
ReplyDeleteИма ли такова нещо като старо аз и ново аз, щом се говори за един и същи човек? Променят ли се хората? Какъвто си по душа, такъв си оставаш цял живот. Променят се само възгледите ти за живота.
Все едно за мен е написано това. И то около седмица, след като си спрях блога. Много тъжно. Особено осъзнаването на това, че с нищо не се различавам от Сивите.
ReplyDeleteА може би просто имаме нужда от почивка...
"Не се променяме с времето, просто ставаме повече себе си"
ReplyDeleteВръщаш ме назад като те чета, дори понякога се вдъхновявам от написаното. Все едно аз го пиша.
Усмихнат ден!
Понякога всеки си взима дълга почивка от всичко, но накрая се връща с нови сили.. Само понякога :)
ReplyDelete