Tuesday

Когато няма надежда

Една от най-известните туристически забележителности в света е мостът на Сан Франциско - The Golden Gate Bridge. Това е и локацията на първо място по брой самоубийства в света - между 1400 и 1500 души са избрали да сложат край на живота си тук, като скочат от 75 метра височина и се блъснат във водата със скорост от 122 км/ч, от 1937 година, когато мостът е открит, до сега. През миналата година са регистрирани 32 такива случая, 31 през 2009, 34 през 2008. Около 15-20% не са местни, т.е. пътували са от някъде специално за да могат да скочат от този мост. Гледката сигурно е страхотна.


Всъщност реалният брой вероятно е значително по-голям от заявения в официалната статистика, защото теченията завличат телата на мъртвите навътре в океана и често не биват откривани. За сравнение, в гората Aokigahara в Япония, която е второто най-предпочитано място за самоубисйтво, са намерени едва 500 тела от 1960-та насам. (През 1960-та в роман е описано как двойка влюбени се самоубива във въпросната гора и това я прави популярна сред японците.)

На Голдън Гейт са сложили такива телефони:


Но не помагат особено.



Понякога просто не можеш да откриеш за какво да живееш.

5 comments:

  1. Ако не го бях прочела това, никога нямаше да разбера какво се случва на този мост.. Тъжно е, особено как в клипа скачат някакви хора, които другите не спират.. А покрай скачащите минават доста хора... Ужасно е, колко лесно слагат край на живота си. Според мен самоубийството никога не е било решение!!

    ReplyDelete
  2. Аз пък мисля, че ако човек не открива за какво да живее, значи не търси добре :) А и животът, сам по себе си, е достатъчна причина. И пак той е и смисълът. /В случай, че решилият да прекрати своя личен такъв, го е направил вследствие на дълбок и мрачен философски размисъл./ В повечето случаи, обаче, до подобно решение се стига поради някакво отчаяние. Което никога, никога, никога не е било добър съветник. Защото, в крайна сметка, винаги всичко се оправя, 'нещата' винаги се подреждат... може би не точно по начина, по който сме искали, но за сметка на това - по най-добрия за нас. Само че, обикновено това можем да го оценим след време. Не сега и не веднага.
    Видеото е странно. В смисъл, кой би застанал и би заснел хората, решили да сложат край на живота си, вместо (след като явно има нужното свободно време) да се опита да поговори с тях. Понякога е нужен само един разговор. Или една прегръдка. Някой, на който му пука за теб. И не, телефоните едва ли вършат работа. Нужен е човешки контакт. Истински.

    ReplyDelete
  3. Един мост и за мен, моля. Подходящ ми е. Събирам сили само да мина по него. Не обещавам.

    ReplyDelete
  4. Някак крайно потвърждение на иначе оптимистичния подход, че винаги има изход.

    ReplyDelete
  5. 80 % от хората, който скачат отвисоко, за да се самоубият.... умират по време на полета. Колко тъжно...колко красиво....Колко......

    ReplyDelete