Все едно нищо не е станало

С това момиче се познаваме от деца. Приблизително на моята възраст, детето й горе-долу колкото моето. Понякога идва да види баща си - той ми е съсед - и се случва да се срещнем пред входа, с количките, говорим си колко са пораснали децата и как ние сме си все същите, и си пожелаваме приятен ден. Майка й почина преди година след дълго боледуване. И тя и баща й се държат все едно нищо не е станало. Аз също. Всички се държим все едно нищо не е станало.

И като се замислиш - няма друг начин.

Днес вече е късно.

Може би трябва да се видим. Нали знаеш, просто така. Защо не? Хората се виждат постоянно. За утре вече имам уговорка с приятели, на следващия ден ще посрещаме гости, после съм обещал на майка ми да ходя у тях, а после май ще вали... Днес вече е късно.

Жалко. Изглежда нямаме късмет.

Everybody's fine

Още се чудя защо този филм е толкова тъжен. Може би защото не спестява истината.

Разстоянията правят живота малко труден

Жалко, че толкова често се налага да се разделяме. Никога не знаем дали не е завинаги.

90 секунди, които ще променят живота ви завинаги!

Изведнъж стана пълно с клипове, които обещават да променят живота ти.

Хората отчаяно искат да променят живота си. Бързо.

Защо никой не е щастлив?