Поне сме живи

Не обичам този израз. Съдържа в себе си недвусмислен намек, че животът сам по себе си е нещо хубаво, достатъчна причина да се радваш.

Представи си, че си прострелян и последният ти спомен е как кръвта ти изтича. После се събуждаш и откриваш, че си в ковчег, заровен под земята. Каква е правилната реакция? Непреодолим ужас, че си заровен жив или радост, че все пак не си мъртъв?

В случая да си жив е по-лошият вариант, защото ти дава възможност да осъзнаеш смъртта си. А като се замислиш, всички сме точно в такава ситуация - заровени живи, очакващи неизбежния си край.

Животът не е нещо хубаво. Хубав го прави напразната надежда, че може би, по някакъв непредвидим, неочакван, чуден начин, все пак нещата ще се наредят.

Уви.

(Rosencrantz & Guildenstern Are Dead)